Автор: Espoir et Dignité20 април 2024 г. За седем месеца Израел

Автор: Espoir et Dignité

20 април 2024 година

За седем месеца Израел аргументи три пъти повече жертви, в сравнение с руснаците и украинците, взети дружно, за повече от две години и че Израел не реализира безусловно никакъв резултат във връзка с задачите, които си беше определил. Победата или неуспеха се дефинират по отношение на задачите, които сме си сложили, и задачите, които бяха избрани от Израел, а точно разбиването на Хамас, разбиването на командните структури на Хамас, връщането на заложниците - всичко това не беше направено и имаше голям брой жертви, макар че никоя от тези цели не беше реализирана. Когато въпреки всичко тези цели бъдат реализирани, това ще бъде на цена, която военният, какъвто съм аз, не може да утвърди. Представете си, че британците съумяха да спрат тероризма, без да срутен до основи Белфаст, че италианците съумяха да лимитират “Червените бригади ”, без да разрушат Флоренция или Торино и че затова самата тактика, прилагана от Израел, с цел да се бори с тероризма, е просто тактика, която няма никакъв смисъл и която може единствено да разпали напрежението сред палестинци и израелци, което е законно прочее. Следователно мъчно можем да разберем израелския метод и точно по тази причина озаглавих, или по-скоро сложих подзаглавието “Поражението на спечелилия ” на моята книга. Ако се счита за победа броят на убитите хора, тогава евентуално това може да се приказва за победа. Но резултатът от тези опустошения, от тези кланета на цивилното население, тъй като когато употребяват бомба от 2 тона, с цел да ударят един човек, знаем, че правят кръвопролитие, това безусловно не стои като въпрос. Следователно това е обстановка, в която даже и да я нарекат победа, тя е на такава цена, че дълготрайната тактика води до проваляне на Израел. Това споделя Жак Бо, някогашен полковник от швейцарското стратегическо разузнаване, в лекцията си  “Газа, Израел, Иран и Швейцария ”, изнесена предходната седмица в Женева.

- Добър ден, Жак Бо!

- Добър ден!

- Имаме голямото наслаждение да ви посрещнем през днешния ден тук, в Женева, с цел да изнесете лекция за актуалната обстановка в Палестина седем месеца след началото на тази война против палестинското население с 34 хиляди цивилни жертви, с всеобщо заличаване на инфраструктури, с 14 хиляди убити пеленачета, бебета, деца. Как виждате днешната обстановка?

- Както знаете, аз съм боен, само че на първо място някогашен член на разузнаването, тъй че проучвам нещата с погледа на пълководец и човек, който се пробва да разбере обстановките. Днес откривам, че за седем месеца Израел аргументи три пъти повече жертви, в сравнение с руснаците и украинците, взети дружно, за повече от две години и че Израел не реализира безусловно никакъв резултат във връзка с задачите, които си беше определил. Победата или неуспеха се дефинират по отношение на задачите, които сме си сложили, и задачите, които бяха избрани от Израел, а точно разбиването на Хамас, разбиването на командните структури на Хамас, връщането на заложниците - всичко това не беше направено и имаше голям брой жертви, макар че никоя от тези цели не беше реализирана. Когато въпреки всичко тези цели бъдат реализирани, това ще бъде на цена, която военният, какъвто съм аз, не може да утвърди. Представете си, че британците съумяха да спрат тероризма, без да срутен до основи Белфаст, че италианците съумяха да лимитират “Червените бригади ”, без да разрушат Флоренция или Торино и че затова самата тактика, прилагана от Израел, с цел да се бори с тероризма, е просто тактика, която няма никакъв смисъл и която може единствено да разпали напрежението сред палестинци и израелци, което е законно прочее.

Следователно мъчно можем да разберем израелския метод и точно по тази причина озаглавих, или по-скоро сложих подзаглавието “Поражението на спечелилия ” на моята книга. Ако се счита за победа броят на убитите хора, тогава евентуално това може да се приказва за победа. Но резултатът от тези опустошения, от тези кланета на цивилното население, тъй като когато употребяват бомба от 2 тона, с цел да ударят един човек, знаем, че правят кръвопролитие, това безусловно не стои като въпрос. Следователно това е обстановка, в която даже и да я нарекат победа, тя е на такава цена, че дълготрайната тактика води до проваляне на Израел.

Всъщност в една книга, която написах още през 2003 година, озаглавена “Асиметричната война или провалянето на спечелилия ”, проучих казуса с втората Интифада и още в нея установявах, че Израел ползва тактика, която дълготрайно може единствено да утежни обстановката, т.е. тя не може да реши казуса, което ме води до две вероятни изводи: или израелците са глупави, което не мисля, че е по този начин, или са подли. Слушателят може самичък да избере заключението. Но мисля, че има - и това се вижда през днешния ден в контраст на изказванията на израелските ръководители, които бяха подети от Южна Африка в нейната защита в Международния съд на Организация на обединените нации, тези речи сочат, че има съзнателно предпочитание на Израел да отиде оттатък това, което обикновено би било належащо, с цел да реализира задачите, които си е сложил. Има съзнателно предпочитание да опразни Газа, в случай че ми позволите този израз. Идеята за геноцид няма да я употребявам, тъй като знаете, че Международният съд на Организация на обединените нации до момента говореше единствено за “допустимост на геноцид ” и Международният съд е този, който би трябвало да откри наличиено на геноцид, само че във всеки случай има военни закононарушения, закононарушения против човечеството и тъкмо това следим сега.

Така че считам, че Израел нищо не завоюва в тази история, още повече, че тук се намесват и други явления. Първо, тя сподели Израел в светлина, която никой не е очаквал на Запад. С право или не, постоянно сме считали, че Израел е бил страна жертва, че е страна, произлязла от жертвите на Холокоста, само че през днешния ден виждаме, че това е страна, която е брутална, която не съблюдава интернационалното право и която, в последна сметка, отива оттатък това, което можем да толерираме във връзка с човешките права и на филантропичното право. В резултат на това Израел загуби доста. Отново с право или не, неслучайно доста евреи в Съединени американски щати и Европа, само че изключително в Съединени американски щати, видяха, че е застрашена самата им общественост, тъй като вредите или закононарушенията, осъществени от Израел, се отразяват на цялата общественост. Това се ускорява от обстоятелството, че Израел е считан за недостижим и даже нямаме право да го подлагаме на критика, в случай че щете. Мисля, че това дълготрайно ще има отрицателен резултат върху цялата еврейска общественост, тъй като някои считат, че в случай че интернационалната общественост не е способна да накара Израел да съблюдава реда и справедливостта, те би трябвало да го накарат да ги съблюдава и съвсем на всички места следим увеличение на антисемитските актове. Аз съдя всички расистки актове, каквито и да са те, без значение дали са антиарабски, антиеврейски,  против който и да са, и в случай че бяхме почтени и бяхме помогнали на Израел да съблюдава интернационалното право, евентуално някои човеци нямаше да поемат самодейността да го накарат да съблюдава справедливостта или това, което те считат за правдивост. Следователно има обстановка, която е надълбоко дестабилизираща, освен за Израел и неговия район, само че и за интернационалната общественост като цяло. И това е изключително очевидно, тъй като толкоз мощно сме вярвали, че Израел е в цялостното си право, че през днешния ден рухването е още по-ниско. Както споделяше Гьоте “Колкото по-високи са планините, толкоз по-дълбоки са долините ” и тъкмо това е обстановката, в която се намира през днешния ден Израел. Хората падат отвисоко.

Още преди няколко години, до момента в който живеех в Съединените щати, открих, че младите американски евреи се усещат все по-дистанцирани по отношение на Израел, тъй като още по това време, т.е. преди десетина години, когато живеех в НюЙорк, смятаха, че Израел се е отдалечил от полезностите, които те считат, че могат да се чакат от една съвременна народна власт. Така че през днешния ден следим още по-голямо отчуждение от това, което видяхме през последните двадесет години, и през днешния ден виждаме, че поддръжката за Израел, даже политическата поддръжка, спада. Все още има боязън, евентуално американски напън, напън от някои страни, с цел да продължи да се оказва някакво сходство на поддръжка, само че виждаме, че популацията, националният здрав разсъдък, хората виждат, че не поддържаме положителния, а поддържаме някой, който не зачита правата на другите.

С тази  рецесия фактически се разкри несправедливостта, на която са подложени палестинците още даже преди съществуването на Израел. Винаги се връщам към това - работех в Обединените народи и познавам резолюциите на Организация на обединените нации. Резолюция 181 на Обединените народи беше законната основа за основаването не на страната Израел, а на две страни, даже бих могъл да кажа на три страни, защото Йерусалим трябваше да бъде самостоятелна единица, т.е. имаше три единици - една арабска единица, една еврейска единица - към момента не се говореше за Израел по това време -, и обособена единица Йерусалим. Тези три единици трябваше да бъдат основани, зачитайки правото на народите да разполагат със самите себе си - и това е тъкмо несъмнено в резолюцията - посредством референдуми. Но по това време еврейските милиции, които бяха там, доста добре разбираха, че единствено с една трета от популацията, която е еврейска по генезис, и две трети, които са с арабски генезис, един референдум в никакъв случай не би разрешил на евреите да имат своя страна, тъй като арабите бяха поддръжници на страната Палестина, т.е. една страна, в която спокойно, интелигентно и хармонично съжителстват двете общности. Тъй като арабите имаха болшинство, това трябваше да се вземе със мощ.

Често съм цитирал в книгите си резолюция 181, само че в никакъв случай не съм я чел деликатно и интервенцията на палестинците - не споделям единствено на Хамас, защото няколко групировки са свързани с тази интервенция, тъй че това е палестинска интервенция - интервенцията от 7 октомври ми даде мотив да се върна към тази резолюция и да я прегледам малко по-внимателно и да виждам, че в действителност от 1947 година, т.е. преди самото битие на Израел, не е било спазено нито едно решение на Организация на обединените нации и че в действителност от 1947 година е основана обстановка на отказване на интернационалното право, която систематично се поддържа. В последна сметка тези отричания са се натрупвали, с цел да се стигне до обстановката в Газа - макар че в случай че гледаме нашите медии, всичко е почнало на 7 октомври, в реалност 7 октомври е моментът, в който чашата прелива, само че всички капки са се събирали в течение на близо 80 години неправда и отвод на интернационалната общественост да приложи правото, което тя самата е открила. Припомням ви, че Обединените народи бяха основани през юли 1945 година, във време, когато към момента Западът беше във война, с концепцията да откри интернационална общественост, учредена на правото. И огромният урок от Втората международна война не е, че би трябвало да бъдем против този или оня, а спазването на интернационалното право. Това е огромният урок от Втората международна война. Примерът с Палестина прочее ни демонстрира, че от 1947 г.  Западът отхвърля интернационалното право, което самичък искаше да сътвори като основа на интернационалните връзки за в бъдеще, точно с цел да не се повтори Втората международна война.

- Жак Бо, вие сте работили в продължение на няколко години за Обединените народи, също за няколко интернационалните инстанции. Как виждате презрението на Израел към резолюциите на Организация на обединените нации, към решенията на Съвета за сигурност и предварителното решение на Международния съд на Организация на обединените нации, даже пренебрежение към конвенциите за отбрана на дипломатическите органи? Израел нападна иранското консулство в Дамаск. Как гледате на това и по какъв начин го обяснявате? Това е цялостно равнодушие, цялостно пренебрежение.

- Палестинският спор се роди при започване на Студената война, т.е. в ера, когато Изтокът и Западът се сблъскаха посредством посреднически сили. Въпреки обстоятелството, че Израел беше подкрепян до основаването си от Съветския съюз, от момента, в който беше основан, Израел разбра, че неговият интерес е по-скоро от страната на Запада, а Западът разглеждаше Израел като собствен челен бастион в Близкия изток. Оттогава се сътвори връзка, изключително сред Съединени американски щати и Израел, поради която се одобряваха съвсем всички лудории на Израел, тъй като той играеше стратегическа роля в този район. Това беше предният бастион на Запада в един доста изменчив пейзаж, тъй като той мина от социализма към панарабизма, върнаха се към едното и другото, в резюме това е доста комплицирана обстановка, която западните страни не разбираха изключително, тъй като там има логичност, която надвърля картезианската логичност, която твърдим, че имаме на Запад. В резултат на това западните страни постоянно са считали, че Израел е нужна част за тяхната дарба да постановат волята си в Близкия изток. Би могло да са каже, че всички начинания, които се развиха след това сред Съединени американски щати и разнообразни арабски страни, се основаваха на тази връзка с Израел. Поради това Израел си завоюва форма на безотговорност, която му разреши да надвишава това, което ние разбираме като интернационално право. Това е парадоксално, тъй като Израел се показва по-скоро като народна власт, в сравнение с като правова страна, това е много забавна констатация, тъй като той не съставлява правова страна, и западните страни привикнаха с тази обстановка, приемайки форма на изключителност, която се оправдаваше със стратегическото му състояние. Проблемът е, че в действителност толерирахме Израел, който се държи освен по отношение на палестинците, само че и по отношение на другите страни като цяло, тъй като в тази ситуация приказваме за интервенцията “Ал Акса ”, за връзките сред Израел и палестинците, само че Израел в действителност от 1948 година ползва политика за сигурност, учредена на агресивността, учредена по-скоро на страха от него, в сравнение с съдействие. Ливан беше атакуван, Египет беше атакуван, Йордания беше нападната, Сирия беше нападната и така нататък и това е повода, заради която резолюция 242 на Организация на обединените нации задължи Израел да върне окупираните територии. И даже границите на Израел, границите, които по принцип одобряваме, са граници де факто, само че не и граници де юре, защото Израел отхвърли да дефинира границите си, заради което неговото състояние в Близкия изток се възприема с доста паника от другите, тъй като те си дават сметка, че това са граници, предопределени да бъдат преносими, тъй като не са спрели някъде, както вършат всички други страни на земята. Ще подчертая по този мотив, че Израел беше приканен неведнъж от Обединените народи да дефинира границите си и той поредно подцени тези апели.

Следователно това е страна, основала политиката си на сигурност на страха, а не на желанието за съдействие. Интересно е, че тъкмо след началото на интервенцията “Ал Акса ” някои израелски ръководители ядосано откриха, че рискуват повече да не ги почитат, тъй като повече няма да се боят от тях и това е много симптоматично.

В книгата си върша съпоставяне сред политиката за сигурност на Швейцария и израелската политика за сигурност, които са две дребни страни, обградени от огромни сили. Швейцария през днешния ден счита съседите си за другари, само че дълго време ги смяташе за вражески страни. Но политиката на Швейцария постоянно е била да поддържа със съседите си другарски връзки, белязани от непоклатимост, те постоянно са считали, че е по-добре да се разбираш със съседите си, в сравнение с да се конфронтираш с тях. Израел, който е в същата стратегическа обстановка, реши, че съседите му би трябвало да се опасяват от него. Но с палестинската интервенция от 7 октомври внезапно беше унищожен митът за тази непобедимост, което прочее не е оригиналност, защото още през 2006 година, след израелската намеса в Ливан, “Хизбула ” реализира същински триумф. Спомня си заглавието на The Economist, който постави на корицата си “Nasrallah wins the war ”, т.е. “Насрала завоюва войната ”. Спомняме си обаче, че Южен Ливан беше безусловно унищожен от израелските удари. Това означаваше, че има тактическа победа, само че стратегическо проваляне и тъкмо същата е обстановката през днешния ден. Вероятно заради тази причина, с цел да се върна към вашия въпрос за иранското посолство в Дамаск, Израел се опита да наддава. През тези 80 години Израел имаше за повтаряща се политика да се пробва да въвлече западните страни в спора.

- Именно по тази причина идващият ми въпрос е какво мислите за израелската ескалация към Иран? Към какво се стреми Нетаняху, предизвиквайки Иран, и по какъв начин гледате на иранския отговор?

- Както споделих доскоро, Израел постоянно се е опитвал да замеси Запада. Още с аферата “Лавон ”* в Египет при започване на 50-те години на ХХ век, Израел нападна американските и английски ползи посредством терористични актове, с цел да накара западните страни да се ангажират повече в Египет. това провокира експулсирането на огромна част от еврейската общественост от Египет, тъй като се смяташе, че тя е пета колона на Израел. Това провокира скандал в израелските разследващи служби, в АМАН, военното разузнаване, който стана прочут като аферата “Лавон ”.

След това, през октомври 1983 година, беше осъществен атентатът в Бейрут от ливански милиции, за които в никакъв случай не се разбра кои са. Днес ги приписват на “Хизбула ”, само че в реалност в никакъв случай не научихме за кого става дума, преди време се говореше за “Ислямски джихад ”, само че не се загатваше “Хизбула ”, през днешния ден го загатват. Според някогашния сътрудник на Мосад Виктор Островски, който написа в записките си, че израелците са знаели за съществуването на този план за взривяване на постройката на американските морски пехотинци в Бейрут, само че не са го споделили на американците, тъй че американците да се почувстват длъжни да се замесят в района, което американците не направиха. Днес имаме съвсем същия феномен с тази офанзива против посолството на Иран.

По въпроса за иранския отговор, не мисля, че е бил сценичен или че е бил най-малък. Мисля, че иранците дадоха отговор с акуратност, проницателност и просветеност, които до момента не сме виждали в района. Тоест иранците знаят, че един отговор може да послужи за предлог за американските ястреби, с цел да се намесят в Иран, и може би даже за израелците, с цел да нанесат удари. Затова те си споделиха “трябва да реагираме, твърдейки се, че американците няма да се намесят ”. Имало е договаряния с посредничеството на Оман и тук изтъквам публикация на “Файненшъл таймс ” от 12 април, т.е. оповестена ден преди иранската офанзивата или би трябвало да кажа отговор, и очевидно иранците са открили контакт с американците по две аргументи. Първата е, с цел да покажат, че техният отговор ще бъде стеснен и няма да се впускат в безгранична война против Израл. И второ, с цел да се уверят, че американците няма да се намесят в този спор. И тъкмо това направиха. Тяхната интервенция беше идеално замислена и идеално изчислена по една елементарна причина - те желаеха да нападат три-четири цели. Едната от базите беше базата “Неватим ” в Южен Израел. Втората е базата “Рамон ”, само че евентуално не военновъздушната част, а разследващата база, защото “Рамон ” е база на израелските разследващи служби, която координира въздушната активност в целия юг, в това число в региона на Газа. Има още една или две цели. Има трима вероятни претенденти за тези цели. Първият е щабът на разузнаването на израелските  военновъздушни сили в Тел Авив. Вторият е базата в Мерон, западно от Голан, която е база на израелското разузнаване, тя е контраст въз основата “Рамон ” на юг, която разрешава да се координират военновъздушните дейности и по-конкретно ударите против иранското посолство в Дамаск. И третият вероятен претендент е базата в планината Хермон, която в действителност е база на електронното разузнаване,  основано в окупираните Голански възвишения, това в действителност е сирийска територия, което разрешава да се следят всички всички електронни действия в цялата зона на Южен Ливан и региона чак до Дамаск. Изявленията, които бяха направени и от едните, и от другите, не разрешават да разберем кой от тези трима претенденти е бил цел, само че един от тях е бил ударен.

За да могат иранците да ударят тези три цели, техните ракети не трябваше да бъдат прехващани. За да не бъдат прехванати техните ракети, те изпратиха примамки. И когато израелците споделят, че са блъснали 99% от апаратите, изпратени от Иран, в реалност те са блъснали примамките, т.е.  първата вълна от въздушни дронове, които са пристигнали с относителна ниска скорост, тръгнали са пет часа по-рано от иранска територия, летели са пет часа и които стигнаха - някои бяха прехванати по-рано, други бяха прехванати над израелска територия. Следва втората вълна от крилати ракети, които бяха остарели крилати ракети, които се движеха с относителна бърза скорост, само че бяха лесни за прехващане от израелците. И по-късно идва третата вълна, формирана от два типа балистични ракети - балистични ракети от остаряло потомство, които можеха елементарно да бъдат прехванати, по-конкретно от израелските системи Ароу 2 и 3, а също така и по-сложни ракети, които са по-нови и маневрени в последната фаза. Когато погледнем видеата, които бяха качени, виждаме, че точно тези последни ракети, които са били изпратени в доста малко количество, фактически са достигнали задачите си. Когато иранското командване споделя, че 50% от ракетите, които са изпратили, са достигнали задачите си, мисля, че то има поради 50% от тези последни ракети. Това са комплицирани ракети, евентуално са изпратили сред 15 и 20 и тези, които са достигнали задачите си, са половината от изпратените. А останалите са били предопределени да бъдат унищожени. Така че когато Западът и Израел споделят, че са унищожили 99%, евентуално това е правилно, само че това, което знаем, е, че една част от изпратените от Иран ракети даже не са имали избухлив заряд, те са били предопределени да бъдат унищожени.

Така че това е удивително добре извършена интервенция, удивително добре изчислена, която е засегнала само задачите, които Иран е желал да засегне, без да коства нито един човешки живот. Това в действителност е достижение. На Запад беше показано като крах, тъй като споделиха, че 99% са били прехванати. В реалност това, което беше прехванато, е било предопределено да бъде прехванато. И в случай че, да речем, 300 ракети или 300 летателни апарати са били изпратени, Израел и неговите съдружници, защото се намесиха американците, както и британците, французите и йорданците, това значи, че съдружниците е трябвало да употребяват 300 ракети, с цел да унищожат тези обекти. Следователно една част от израелския капацитет е бил привършен с този удар, без да има никакъв резултат, защото задачите, избрани от иранците, бяха ударени. Така че в случай че помислим добре и в случай че проучваме задълбочено тази интервенция, това е незабравим ирански триумф. Сега мога да схвана за какво избраха, изключително американците, да показват това като ирански крах, тъй че израелците да не си отмъстят. Това е опция, която не изключвам, за какво се пробваха да омаловажат успеха.

Вторият удар, който беше осъществен от дронове или летателни апарати, не всички бяха избрани, само че основно дронове в региона на Исфахан, там имаше доста разбъркан триумф, защото явно всички тези апарати бяха прехванати от иранската противовъздушна защита. Мисля, че в действителност ставаше дума да се сътвори илюзията за триумф, с цел да се предотврати Израел да отиде по-далеч. Някои загатнаха, че това в действителност са милиции, ръководени от американците, които са изпратили тези летателни апарати против Иран, тъй че Израел да не изпитва потребността да си отмъщава. Дали знаем истината? Не знам, това е догадка, не знам каква е действителността. Знае се, че е имало офанзива, че тя е била осуетена и че това разрешава на всеки един да резервира достолепието си в тази история и евентуално това е добра война, в случай че желаеме да избегнем същинска война в района.

- Благодаря, Жак Бо, че приехте нашата покана, постоянно е наслаждение да ви посрещнем!

- Благодаря ви!

Със съкращения

Превод от френски: Галя Дачкова